*****
78
0
4
Душата ми плаче и сълзи обливат лицето,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ръцете треперят, а тялото сгърчено страда:
не виждам, не чувам, кърви ми сърцето,
а мислите лутат се в обор с бодлива ограда.
Петната от болка стоят на външните стълби,
вратата заключена уморено не скърца,
а вятър си вихри и страховито мълви -
пак си сама и няма пред тебе следа.
Няма да влезеш в дома на своята обич:
ключът е захвърлен далеч от твоите пръсти,
няма прозорец, който тук да отвориш,
само небе, покрито от облаци гъсти.
Пак си сама...
© Зл Павлова All rights reserved.
