*******

Спомних си след време, когато мелодична, нежна песен заговори за минали неволи белязали далечния ми взор. Спомних си – обичам и песента притихна плахо- под тежестта на мисли непокорни, сви се и отстъпи. Спомен, усърдно заличаван, а ето, без да е желан с мощта си страшна ме изпраща всеки миг, все там.