6 авг. 2006 г., 11:00

*******

78 0 0
Спомних си след време, когато мелодична, нежна песен заговори за минали неволи белязали далечния ми взор. Спомних си – обичам и песента притихна плахо- под тежестта на мисли непокорни, сви се и отстъпи. Спомен, усърдно заличаван, а ето, без да е желан с мощта си страшна ме изпраща всеки миг, все там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Мастрафчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии