* * *
Вече нищичко нямяш за мене,
онзи пролетен миг си е тръгнал
по терлички -
със своето вълшебство,
без дори да усетим,
а тъй дълго беше при нас.
Красивият сън се събуди
в една лятна утрин -
с празнота, без надежда-
превърна онази чудна история -
в измислена приказка,
в спомен...
Искам пак дъжд да вали -
да трeптя...
дори да боли-
да е пролет...
© Даниела Танчева All rights reserved.
Хубаво!
