* * *
Вече нищичко нямяш за мене,
онзи пролетен миг си е тръгнал
по терлички -
със своето вълшебство,
без дори да усетим,
а тъй дълго беше при нас.
Красивият сън се събуди
в една лятна утрин -
с празнота, без надежда-
превърна онази чудна история -
в измислена приказка,
в спомен...
Искам пак дъжд да вали -
да трeптя...
дори да боли-
да е пролет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Танчева Всички права запазени
Хубаво!
