Sep 3, 2006, 10:03 PM

27.02.2006

  Poetry
101 0 10
Изгрева небрежен, стъпките в снега, погледа ти нежен, стопяващ и леда. Вървим безмълвно, предпоследен фебруарски ден и сякаш няма дъно преливащата мъка в мен! Безсрамно ранобудно колелетата си тракат, тъй живо и абсурдно снежинките захапват. Усмихвам се едва и куфара подръпвам, усмихваш се едва- цялата изтръпвам. И тази свита топка в теб във себе си почувствах, бурен хаос пръсна се навред- ръката ти отново пуснах..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички ви! Раздялата беше за няколко месеца, но на мен ми се стори цяла вечност.. А за оценките- написала съм своето послание към другите в профила си
  • И на мен много ми хареса.Не съжалявай! Раздялата завинаги е с тези, които вече ги няма в този свят. А раздели като тази са обичайни и почти всеки е имал такава роля.Пълен напред!
  • Поздрав, Полина! Хубаво стихотворение. Раздяла, но като че ли има многоточие в края... Всеки край може да бъде края на едно начало.
  • Раздяла,много от това боли.
    Красив стих,тъгата тук личи.

    Поздрав и усмивка.
  • Позрави от мен, Поля. Много е хубаво. И ти, също като мен, си имаш неприятели. Някой се е осмелил да пише 2-ка на това хубаво стихче! Аз пък ти пиша 6-ца за да не грози ниската оценка пейзажа. Не, че оценките имат накакъв смисъл, но... това произведение заслужава висока почит.