27.02.2006
Изгрева небрежен,
стъпките в снега,
погледа ти нежен,
стопяващ и леда.
Вървим безмълвно,
предпоследен фебруарски ден
и сякаш няма дъно
преливащата мъка в мен!
Безсрамно ранобудно
колелетата си тракат,
тъй живо и абсурдно
снежинките захапват.
Усмихвам се едва
и куфара подръпвам,
усмихваш се едва-
цялата изтръпвам.
И тази свита топка в теб
във себе си почувствах,
бурен хаос пръсна се навред-
ръката ти отново пуснах..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Тодорова Все права защищены
Раздялата беше за няколко месеца, но на мен ми се стори цяла вечност.. А за оценките- написала съм своето послание към другите в профила си 