Арест
В килията отеква тишината –<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
позната;
непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата,
като лъжичка захар
в чаша чай.
Цигарата догаря,
а по своят път
отлита времето,
разлагащо
дори най-жизнената
плът.
В животът си
човек е отговорен
за хиляди неща –
съдба човешка...
малка грешка
и с двата крака
във калта.
Тук изходът не е фатален.
За мене не е този край
и грешката не е брутална,
но трапът е на крачка...
май!© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Това е писано през 1988г., когато бях войник, по повод 28 дена арест във връзка с това, че ни напипаха 6 човека с антикомунистическа литература. Аз се отървах най-леко, тъй като в момента на залавянето бях на караул и не можаха да докажат, че съм участвал пряко, като организатор. Но другите петима отнесоха от 1 до две години дисцип, а единия директно 5 години затвор. Това е историята на стихчето. 
