БЕЛИ АЛЕИ
БЕЛИ АЛЕИ
Докосна съдбата ми
и утро се смей,
с очи недоплакани,
връз бели алеи.
И слънце напича
и сълзите се пенят.
Стари се вричат-
''мечки се женят''.
А пурпурно стихва,
съдбовно ме грей,
дъга се усмихва
над бели алеи...
Докосна съдбата ми
и утро се смей,
с очи недоплакани,
връз бели алеи.
И слънце напича
и сълзите се пенят.
Стари се вричат-
''мечки се женят''.
А пурпурно стихва,
съдбовно ме грей,
дъга се усмихва
над бели алеи...
© Ивайло Яков All rights reserved.
Много нежен и хубав стих!Поздравявам те и те прегръщам от сърце!
