БЕЛИ АЛЕИ
БЕЛИ АЛЕИ
Докосна съдбата ми
и утро се смей,
с очи недоплакани,
връз бели алеи.
И слънце напича
и сълзите се пенят.
Стари се вричат-
''мечки се женят''.
А пурпурно стихва,
съдбовно ме грей,
дъга се усмихва
над бели алеи...
Докосна съдбата ми
и утро се смей,
с очи недоплакани,
връз бели алеи.
И слънце напича
и сълзите се пенят.
Стари се вричат-
''мечки се женят''.
А пурпурно стихва,
съдбовно ме грей,
дъга се усмихва
над бели алеи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
Много нежен и хубав стих!Поздравявам те и те прегръщам от сърце!
