aniram (Марина Кавалова) aniram (Марина Кавалова)
5
Jul 28, 2006, 8:49 PM

БЕЗ ПОСОКА

  Poetry
117 0 8

Отминават бавно ден след ден,
менят се времена, сезони
и търсех аз големите копнежи,
но остана само тишината в мен.

Отказах се мечтите си да гоня,
и блянове да виждам запленена,
не мога вече със живота да се боря,
ръце отпускам тежко, уморена.

Не мога вече толкова години
човека търсен да открия,
примерена  сега затуй се спирам,
светлите надежди да разбия.

Самотна съм и топлината не ми стига,
аз питам всички Вас,
що пламъка в душата си Ви дадох
"Затуй ли трябва да умра във мраз?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Кавалова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Може би твоята мисия на този свят е да стоплиш другите...И в усърдието си да се раздаваш си пропуснала да си откраднеш от живота малко топлина...
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДЪНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДЪНКОВА)
    Никога не се отказвай от мечтите си каквото и да става!
  • rozary (Радинела Халачева)
    rozary (Радинела Халачева)
    Много хубаво стихо! Браво!
  • Djein_Ear (Джейни Тод)
    Djein_Ear (Джейни Тод)
    "Самотна съм и топлината не ми стига,
    аз питам всички Вас,
    що пламъка в душата си Ви дадох
    "Затуй ли трябва да умра във мраз?""
    Не би трябвало,щом пламъка от душата си си раздала!
    Поздравления!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Може би твоята мисия на този свят е да стоплиш другите...И в усърдието си да се раздаваш си пропуснала да си откраднеш от живота малко топлина...