28 jul 2006, 20:49

БЕЗ ПОСОКА

  Poesía
115 0 8

Отминават бавно ден след ден,
менят се времена, сезони
и търсех аз големите копнежи,
но остана само тишината в мен.

Отказах се мечтите си да гоня,
и блянове да виждам запленена,
не мога вече със живота да се боря,
ръце отпускам тежко, уморена.

Не мога вече толкова години
човека търсен да открия,
примерена  сега затуй се спирам,
светлите надежди да разбия.

Самотна съм и топлината не ми стига,
аз питам всички Вас,
що пламъка в душата си Ви дадох
"Затуй ли трябва да умра във мраз?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Кавалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би твоята мисия на този свят е да стоплиш другите...И в усърдието си да се раздаваш си пропуснала да си откраднеш от живота малко топлина...
  • Никога не се отказвай от мечтите си каквото и да става!
  • Много хубаво стихо! Браво!
  • "Самотна съм и топлината не ми стига,
    аз питам всички Вас,
    що пламъка в душата си Ви дадох
    "Затуй ли трябва да умра във мраз?""
    Не би трябвало,щом пламъка от душата си си раздала!
    Поздравления!
  • Може би твоята мисия на този свят е да стоплиш другите...И в усърдието си да се раздаваш си пропуснала да си откраднеш от живота малко топлина...