Без тревога
Сребристо бяло е лицето на луната<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и нежно, като летен бриз -
разлято мляко е пътеката й бяла,
по пясък от разсипани звезди.
Красиво е морето под луната -
отворено за нейната милувка,
от ангелите моля за крилата -
до принца да достигна там на сърпа.
На лунен клон, под звездни лампи,
във люлка от сребристи букли -
ще легнат двама - без тревога
че ангелски крила изпускат.
© Радинела Халачева All rights reserved.
6