Задуха вятъра, дъждеца прошумя
в листата на узрялата черница,
в тревите мокри охлювче се спря,
врабец изкъпан над жасмина литна.
Дъгата блесна, в арка се разстла, ...
В сърцето ми се разположи нашироко
удобно настани се при това -
в най-мекото потъна надълбоко
отпусна се спокоен и заспа.
Сърцето ми в кошмара се премята, ...
Поднесох ти сърцето си на длани,
с наивността на мъничко дете
тогава ти изпусна го нехайно -
сега е просто счупено сърце.
Отворих книгата си на душата, ...
Каваците, милувките, бадемите,
размиха се в неясност и мъгла,
останаха откъснати съновидения -
безсилна бях - сама да съхраня.
Не съумях смеха ти да познавам, ...
Харесваш ми! Да! - Искам да го кажа! -
Навярно си усетил сам това?! Не се сърди!
Не ща да те обсебвам. Сега ми е приятно,
просто - да! Докосваш ме, защо? Дали
не съм ти мила?! - За нея ми говореше ...
Луната е тъжна, луната ридае,
завесата пада, звездите и те.
Убиха героя не стигнал до края,
сценария грубо е скъсан на две.
Надеждата грохва, с героя умира - ...
Хей, ти, бащата, искам да ти кажа
за бебето, което създадохме двама,
момченце – любов три килограма,
излезе по-рано, да застане до мама .
Ти – бащата, спомняш ли си за него? ...
Радинела, Радинела – колко дена все мълчиш -
и не спират да проливат сълзи тъжните очи? -
умъртви я тази треска и за него не тъжи -
той за теб не мисли вече – там при другата щом спи.
С нож прободе ти сърцето и на живо го изтръгна - ...
Вземи ме цяла в прегръдка жадна -
като океан с бушуващи вълни -
във мойто тяло пламъка разгаряй -
и със луда жажда ме изпий.
В буйния ти огън нека се стопявам - ...
Няма те наоколо и къщата е празна -
раздялата бе дълга – светкавичен финала,
стои увиснал само, един халат забравен -
напомнящ ми нахално за силното ти тяло.
Докосвахме се топли, истински, честити – ...
Интересно, как любовта лесно се ражда,
с истинска радост, възторг, красота -
без болки родилни и леко, без напън -
като подарък най-скъп от съдбата.
Ръцете поемат малкото пламъче - ...
Ще закова прозореца на душата си
с най-грапавите и дебели дъски,
на несбъднатите мечти с пироните -
в пробивите от пролети сълзи.
Защитена да стои в тъмнината, ...
Застанах в средата на приказка,
започнала с красота и вълшебство,
сега - объркана и замислена -
потъвам в блатистата лепкавост.
Разсипани са надеждите - ...
Прелиташ от гнездо в гнездо -
безсрамна и крадлива птицо
и зная, че не търсиш ти просо -
а стиховете със сълзи написани.
Мечти, надежди, отчаяние - ...
Мина времето, когато ме болеше
от думите нахвърляни нехайно
и ти със безразличие ковеше,
за чувствата решетка от измами.
От обич сляпа бях и ти прощавах, ...
Познаваш ме отдавна и до болка,
сега превръщам се във спомен -
едно сърце със пулс отслабнал,
от бурен вятър лист отронен.
Пресъхна вече нашето море ...
Сребристо бяло е лицето на луната
и нежно, като летен бриз -
разлято мляко е пътеката й бяла,
по пясък от разсипани звезди.
Красиво е морето под луната - ...
