Плета мечти
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и сръчно размотахме нишките от страст,
Няма те наоколо и къщата е празна -
раздялата бе дълга – светкавичен финала,
стои увиснал само, един халат забравен -
напомнящ ми нахално за силното ти тяло.
Докосвахме се топли, истински, честити –
и сръчно размотахме нишките от страст,
не помниш ли - рояка от горещи ласки -
със ярост късащи приетите понятия?
Потъвах на дълбоко, приспивайки гнева си -
ти беше женен, а аз дете пък носех,
превърнала се бях - единствено в окови,
избяга - от живота в моята утроба.
Преди година розови стените бяха -
заливахме ги с песни, страсти и тъга,
но размотахме нишката на самотата -
с кървящи пръсти - розови мечти плета.
© Радинела Халачева All rights reserved.
