Рана
Светкавицата гръм изпрати,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
дъжд заваля сълзи небесни,
земята жадно ги преглътна,
роса в очите ми проблесна.
И рукнаха коси върбови -
протегнати ръце самотни,
душата си раздра оковите
и чувствата разля свободни.
Те тръгнаха да те намерят -
при мен да се завърнеш пак,
в усои се загубиха студени -
потънаха във водопад.
Без тебе - мъката руши ме
и бяга от гърдите радостта,
отвори раната и си отиде -
сама останах с любовта.
© Радинела Халачева All rights reserved.
Не тъгувай..ако можеш!