15 мая 2006 г., 12:00

Рана

181 0 30

Светкавицата гръм изпрати,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

дъжд заваля сълзи небесни,

земята жадно ги преглътна,

роса в очите ми проблесна.

И рукнаха коси върбови -

протегнати ръце самотни,
душата си раздра оковите

и чувствата разля свободни.

Те тръгнаха да те намерят -
при мен да се завърнеш пак,
в усои се загубиха студени -
потънаха във  водопад.
Без тебе - мъката руши ме

и бяга от гърдите радостта,

отвори раната и си отиде -

сама останах с любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радинела Халачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браово, Ради. Ще се направя на умник и ще кажа " Когато нещо свърши, значи, че е свършено ". Продължавай напред, болката ти ще те накара да бъдеш по-силна.Поздрав!
  • Този стих май съм го пропуснала. Хубавото на раните Ради е че зарасват.
  • !!!
  • Чудесно стихотворение, Ради!!! Успех и щастие!!!
  • "Оставената рана най-боли,
    щом я отвори любовта."

    Поздрав за стиха! Не тъгувай..ако можеш!)