Извод
Поднесох ти сърцето си на длани,
с наивността на мъничко дете
тогава ти изпусна го нехайно -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
сега е просто счупено сърце.
Отворих книгата си на душата,
където са събираните мнения -
на първо място е отново самотата,
която всъщност всичко е заела.
Направих избор в края на играта -
дълбоко в отчаянието се скрих,
блажено се отпуснах в тишината -
във болката насладата открих.
© Радинела Халачева All rights reserved.
или поне болшинството сърца...
