26 июл. 2006 г., 14:56

Извод

135 0 30

Поднесох ти сърцето си на длани,
с наивността на мъничко дете

тогава ти изпусна го нехайно -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

сега е просто счупено сърце.

Отворих книгата си на душата,

където са събираните мнения -

на първо място е отново самотата,

която всъщност всичко е заела.

Направих избор в края на играта -

дълбоко в отчаянието се скрих,

блажено се отпуснах в тишината -

във болката насладата открих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радинела Халачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оставих си сърцето за примамка

    нарочно, като празно портмоне,

    Оригинално и много силно... май сърцата ни са празни портмонета или поне болшинството сърца...
  • Чудесни стихове Ради!
    Поздравления и много щастие ти желая
  • "...блажено се отпуснах в тишината -
    във болката насладата открих."

    Тъжен, но много хубав стих. Поздрав!
  • Да, Ради, наистина е хубаво като стих, но пълно с различни емоции.
    Ради, не е по темата, но в болката няма наслада - вярвам, не си мазохист. С нея никога не се стихва. Успехи, различни ...
  • Ради, хареса ми и на мен!!!
    Само, че не е ли време да изгониш самотата и болката от теб?
    Поздрави!!!