Пепел капе
Мъждее нашата любов сега -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
претапя се в угасваща жарава,
останал от голям и буен огън -
един сивеещ въглен.
В ръцете си държах искрите,
помъчих се да ги опазя -
с дъха на устните си обгорени
живец разпалвах само аз.
Леглото ни сега изстива бавно -
прозорците отворени - забравихме
и губят топлината си прегръдките -
и обичта отлита с вятъра.
Мъждее нашата жарава -
с последното си въгленче угасва -
в ръцете си държа една измяна -
и пепел капе от остатъка ...
© Радинела Халачева All rights reserved.
6!!!
