Сама на себе си говоря
Радинела, Радинела – колко дена все мълчиш -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и не спират да проливат сълзи тъжните очи? -
умъртви я тази треска и за него не тъжи -
той за теб не мисли вече – там при другата щом спи.
С нож прободе ти сърцето и на живо го изтръгна -
потопи във мрак деня ти и остави те безмълвна -
стига страда Радинела, той не може да обича -
твоите мечти сега – в нейните очи закичва.
Забрави кошмарен спомен и във гроб го превърни -
във душата наскърбена - слънчеви лъчи пусни -
спри да чакаш милостиня от пустинята предишна -
щом в креватчето до тебе - цялата вселена диша!
© Радинела Халачева All rights reserved.
