14 may 2006, 20:54

Сама на себе си говоря

  Poesía
247 0 50

Радинела, Радинела – колко дена все мълчиш -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и не спират да проливат сълзи тъжните очи? -

умъртви я тази треска и за него не тъжи -

той за теб не мисли вече – там при другата щом спи.

 

С нож прободе ти сърцето и на живо го изтръгна -

потопи във мрак деня ти и остави те безмълвна -

стига страда Радинела, той не може да обича -

твоите мечти сега – в нейните очи закичва.

 

Забрави кошмарен спомен и във гроб го превърни -

във душата наскърбена - слънчеви лъчи пусни -

спри да чакаш милостиня от пустинята предишна -

щом в креватчето до тебе - цялата вселена диша!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радинела Халачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво е .... но черно, тъжно красиво ..... познавам го! Браво!
  • "спри да чакаш милостиня от пустинята предишна -/щом в креватчето до тебе - цялата вселена диша!"
    6!
  • Усмихни се Ради!!!
    Поздравче! Хубав стих!
  • Ех Ради,Ради крайно време е да осветим пътя по който ще трябва да продължим нашия поход към истинската любов.Тази болка в сърцата ни е само едно потвърждение че още не сме я открили.
    Чудесен стих!