Тревогата ми е спътница
Застанах в средата на приказка,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
започнала с красота и вълшебство,
сега - объркана и замислена -
потъвам в блатистата лепкавост.
Разсипани са надеждите -
от кошничката изпусната,
изгубиха сладост копнежите -
мечтите с кал са опръскани.
Дочувам - единствено шепот -
на мокри от сълзи треви,
щастливият край тихо пада -
простенва във мойте очи.
Потръпвам с обич отритната -
с ръце посинели - отблъснати,
с дъха си застиващ отлитам -
тревогата ми е спътница.
© Радинела Халачева All rights reserved.
Много благодаря!