Feb 10, 2005, 11:49 AM

Бездомница

  Poetry
155 0 6
Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата,
а между двете - въздух, топлина...
Живееше обичайки.
Гореше с топъл чай небцето
и си забиваше карфици
в средата на сърцето,
да и напомнят, че е жива,
че  някога се е усмихвала,
че е била щастлива.
Но щом настъпеше сезонът
на дъждовете и снега,
подгизнали основите,
се давеха отдолу под леда.
А тя, останала отново там,
при другите загубени и търсещи,
опитваше да тръгне,
опитваше със плам,
отново  изпод земята
дъски за къща да изтръгне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Диана, толкова много си казала с толкова малко!!
    Продължавай в същия дух!!!
  • Много ти благодаря. Радвам се, че точно ти ми го каза това "браво".
  • Браво!
  • Диана, толкова много си казала с толкова малко!!
    Продължавай в същия дух!!!
  • Много ти благодаря. Радвам се, че точно ти ми го каза това "браво".