10.02.2005 г., 11:49

Бездомница

156 0 6
Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата,
а между двете - въздух, топлина...
Живееше обичайки.
Гореше с топъл чай небцето
и си забиваше карфици
в средата на сърцето,
да и напомнят, че е жива,
че  някога се е усмихвала,
че е била щастлива.
Но щом настъпеше сезонът
на дъждовете и снега,
подгизнали основите,
се давеха отдолу под леда.
А тя, останала отново там,
при другите загубени и търсещи,
опитваше да тръгне,
опитваше със плам,
отново  изпод земята
дъски за къща да изтръгне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Диана, толкова много си казала с толкова малко!!
    Продължавай в същия дух!!!
  • Много ти благодаря. Радвам се, че точно ти ми го каза това "браво".
  • Браво!
  • Диана, толкова много си казала с толкова малко!!
    Продължавай в същия дух!!!
  • Много ти благодаря. Радвам се, че точно ти ми го каза това "браво".