Claudia (Павлина Векилска) Claudia (Павлина Векилска)
4
Nov 12, 2005, 8:36 PM

Безкрай

  Poetry
120 0 6
На края на вселената живея, безплътен космос вътре в мен. Черните дупки със стонове пеят, няма спасение от тяхния плен. Прави ми компания джудже бяло ала не грее то мойта съдба. Примигва страшно, мъждука вяло мъртва, угаснала звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Векилска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Claudia (Павлина Векилска)
    Claudia (Павлина Векилска)
    м-благодаря,благодаря, надявам се стана ясно, че имам предвид звезда-джудже, от тия белите, угасналите...
  • francesca (Франческа Салиери)
    francesca (Франческа Салиери)
    готино е...тфа със джуджето ми хареса.Наскоро дори четох едно стихотворение, което се казваше "къде се крие джуджето?" и бях впечатлена. Тази дума е толкова истинска и същевременно нереална...придава едно особено звучене на стиховете- една безплътна завеса, някаква прозрачност. Супер е.
  • Grimoir (Фредерик)
    Grimoir (Фредерик)
    харесва ми. вече ти казах.
  • Claudia (Павлина Векилска)
    Claudia (Павлина Векилска)
    м-благодаря,благодаря, надявам се стана ясно, че имам предвид звезда-джудже, от тия белите, угасналите...
  • francesca (Франческа Салиери)
    francesca (Франческа Салиери)
    готино е...тфа със джуджето ми хареса.Наскоро дори четох едно стихотворение, което се казваше "къде се крие джуджето?" и бях впечатлена. Тази дума е толкова истинска и същевременно нереална...придава едно особено звучене на стиховете- една безплътна завеса, някаква прозрачност. Супер е.