12 nov 2005, 20:36

Безкрай

  Poesía
118 0 6
На края на вселената живея, безплътен космос вътре в мен. Черните дупки със стонове пеят, няма спасение от тяхния плен. Прави ми компания джудже бяло ала не грее то мойта съдба. Примигва страшно, мъждука вяло мъртва, угаснала звезда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Векилска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • м-благодаря,благодаря, надявам се стана ясно, че имам предвид звезда-джудже, от тия белите, угасналите...
  • готино е...тфа със джуджето ми хареса.Наскоро дори четох едно стихотворение, което се казваше "къде се крие джуджето?" и бях впечатлена. Тази дума е толкова истинска и същевременно нереална...придава едно особено звучене на стиховете- една безплътна завеса, някаква прозрачност. Супер е.
  • харесва ми. вече ти казах.
  • м-благодаря,благодаря, надявам се стана ясно, че имам предвид звезда-джудже, от тия белите, угасналите...
  • готино е...тфа със джуджето ми хареса.Наскоро дори четох едно стихотворение, което се казваше "къде се крие джуджето?" и бях впечатлена. Тази дума е толкова истинска и същевременно нереална...придава едно особено звучене на стиховете- една безплътна завеса, някаква прозрачност. Супер е.