Sep 2, 2006, 11:57 PM

Безпомощен вик

Poetry

106 0 4

Викът за помощ се изтръгна от моите гърди! Толкова много боли! Аз диря милост от немилостивия - жалка картинка, нали?! Чувам как гарвана грачи, кацнал на моето рамо! Той предвкусва пирът на Смъртта, в който и той ще вземе дейно участие! Страхът тече по моите вени! А викът ми не стига до никой! Аз нямам власт над мойта душа! Тя извиква отново от болка и.... умира сама в ноща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Free_vava (Боби)

Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми

2006-09-03T14:31:09+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

И на мен ми допадна тази силна емоция, изразена в стих.
Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
То се подразбира. (нощта)

2006-09-03T15:48:42+03:00
Free_vava (Боби)

Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми

2006-09-03T14:31:09+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

И на мен ми допадна тази силна емоция, изразена в стих.
Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
То се подразбира. (нощта)

2006-09-03T15:48:42+03:00