2 сент. 2006 г., 23:57

Безпомощен вик

104 0 4
Викът за помощ
се изтръгна от
моите гърди!
Толкова много боли!
Аз диря милост 
от немилостивия -
жалка картинка, нали?!
Чувам как гарвана
грачи, кацнал на моето
рамо! Той предвкусва
пирът на Смъртта, в който 
и той ще вземе дейно 
участие!
Страхът тече по моите
вени!
А викът ми не стига до никой!
Аз нямам власт над мойта 
душа! Тя извиква отново от болка
и....
умира сама в ноща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми
  • И на мен ми допадна тази силна емоция, изразена в стих.
    Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
    То се подразбира. (нощта)
  • Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми
  • И на мен ми допадна тази силна емоция, изразена в стих.
    Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
    То се подразбира. (нощта)