Aug 4, 2006, 7:11 PM

Безразличен

  Poetry
100 0 6
Безразлличен Объркваш ме! Спазваш дистанция, а сякаш със дъх ме изгаряш! Говориш – Прекрасно те чувам, но очите ти казват ми друго.... Пак целуваш я – вече си с нея, но с тъмен поглед отново преследваш ме... Безразличен към мене играеш, пък твойта ревност над всички витае! Уморих се! С твоите роли безсмислени всяка стъпка към нас е наникъде... Убедих се – и ти си от тия, дето, че обичат, страхуват се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виржиния All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...
  • Щом е от тия,
    дето, че обичат страхуват се -
    не заслужава от тебе да бъде обичан!
    Поздрав,мила!
  • Колко познато...Риа е права,подкрепям я...донякъде
  • Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...
  • Щом е от тия,
    дето, че обичат страхуват се -
    не заслужава от тебе да бъде обичан!
    Поздрав,мила!