4 ago 2006, 19:11

Безразличен

Poesía

102 0 6

Безразлличен Объркваш ме! Спазваш дистанция, а сякаш със дъх ме изгаряш! Говориш – Прекрасно те чувам, но очите ти казват ми друго.... Пак целуваш я – вече си с нея, но с тъмен поглед отново преследваш ме... Безразличен към мене играеш, пък твойта ревност над всички витае! Уморих се! С твоите роли безсмислени всяка стъпка към нас е наникъде... Убедих се – и ти си от тия, дето, че обичат, страхуват се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ria (Гергана Иванова)

Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...

2006-08-05T10:11:22+03:00
drebcho (Гери)

Щом е от тия,
дето, че обичат страхуват се -
не заслужава от тебе да бъде обичан!
Поздрав,мила!

2006-08-05T21:31:38+03:00
petinka67 (Романтична душа)

Колко познато...Риа е права,подкрепям я...донякъде

2006-08-05T12:24:16+03:00
ria (Гергана Иванова)

Хареса ми.Противоречията в мъжката психика са безкрайни.Не се уморявай,а го обладавай!Бъди ти мъжът.След като той е слаб и страхлив,вземи си това, което ти се полага,а после го хвърли в ъгъла...до следващия път,когато го пожелаеш...

2006-08-05T10:11:22+03:00
drebcho (Гери)

Щом е от тия,
дето, че обичат страхуват се -
не заслужава от тебе да бъде обичан!
Поздрав,мила!

2006-08-05T21:31:38+03:00