Tenderheart78 (Мария Илиева) Tenderheart78 (Мария Илиева)
139
Dec 23, 2005, 2:41 PM

Блян

  Poetry
208 0 6
Понякога ти си толкова близо,
че ще протегна ръка и ще те докосна -
ще помилвам чертите на лицето ти, 
друг път, образът ти изчезва
като сутрешна мъгла
разсеяла се с първите слънчеви лъчи,
но аз все още мога да чуя гласът ти,
да говоря и да се смея с теб...
Не!
Аз не съм луда,
не съм се побъркала,
ала предполагам съм се влюбила в теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments