Блян
Понякога ти си толкова близо,
че ще протегна ръка и ще те докосна -
ще помилвам чертите на лицето ти,
друг път, образът ти изчезва
като сутрешна мъгла
разсеяла се с първите слънчеви лъчи,
но аз все още мога да чуя гласът ти,
да говоря и да се смея с теб...
Не!
Аз не съм луда,
не съм се побъркала,
ала предполагам съм се влюбила в теб.
че ще протегна ръка и ще те докосна -
ще помилвам чертите на лицето ти,
друг път, образът ти изчезва
като сутрешна мъгла
разсеяла се с първите слънчеви лъчи,
но аз все още мога да чуя гласът ти,
да говоря и да се смея с теб...
Не!
Аз не съм луда,
не съм се побъркала,
ала предполагам съм се влюбила в теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
