Aug 19, 2006, 11:53 PM

БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ

  Poetry
114 0 14

                      БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

ВЪЗРАСТ

 

Ако някой път не смогнеш да ме следваш

и задъхано ми разрешиш

да продължа без теб,

не ме ревнувай

от блаженството ми -

със всеки стих да те напускам.

 

Ако понякога е трудно да ме следваш - спри!

Детето ни играе в двора -

под дървото на живота,

и те чака.

А мене гарван ме отнася

в тъмните страни.

 

Там, по ветровитите полета, из браздите скитат

мърляви старици и деца.

Те не ми говорят, те са със

изтръгнати езици

и бурите са изсушили

                     техните меса.

 

Там, на пролетния хълм, цъфти

най-чудна маргаритка -

обикнеш ли я, тя умира.

Но аз лежа до нея

                          и

                      й тананикам.


Не ме разпитвай,

когато се завръщам,

за белезите и строшения гръбнак.

Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине,

но цветчето

в ураганното ми тяло оцеля.

 

                             Аз искам

в една безлунна нощ да се стопя

като тор във коренчетата

поне на още две такива маргаритки...

Детето ни ще спи.

                     Ти ще гледаш телевизия.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за прекрасния стих!Прочетох го на един дъх!
  • Това не е болест на средната възраст, това е полет на неспокойния ти дух. Поздрав, Краси!
  • Истинско и много силно!Поздрави!
  • Много силен стих, Краси. Красиво написано и реално. Най-искрено се възхитих.
  • Много ми хареса!
    "Там, на пролетния хълм, цъфти

    най-чудна маргаритка -

    обикнеш ли я, тя умира.

    Но аз лежа до нея

    и

    й тананикам."
    Поздравления!