19 авг. 2006 г., 23:53

БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ

113 0 14

                      БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

ВЪЗРАСТ

 

Ако някой път не смогнеш да ме следваш

и задъхано ми разрешиш

да продължа без теб,

не ме ревнувай

от блаженството ми -

със всеки стих да те напускам.

 

Ако понякога е трудно да ме следваш - спри!

Детето ни играе в двора -

под дървото на живота,

и те чака.

А мене гарван ме отнася

в тъмните страни.

 

Там, по ветровитите полета, из браздите скитат

мърляви старици и деца.

Те не ми говорят, те са със

изтръгнати езици

и бурите са изсушили

                     техните меса.

 

Там, на пролетния хълм, цъфти

най-чудна маргаритка -

обикнеш ли я, тя умира.

Но аз лежа до нея

                          и

                      й тананикам.


Не ме разпитвай,

когато се завръщам,

за белезите и строшения гръбнак.

Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине,

но цветчето

в ураганното ми тяло оцеля.

 

                             Аз искам

в една безлунна нощ да се стопя

като тор във коренчетата

поне на още две такива маргаритки...

Детето ни ще спи.

                     Ти ще гледаш телевизия.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за прекрасния стих!Прочетох го на един дъх!
  • Това не е болест на средната възраст, това е полет на неспокойния ти дух. Поздрав, Краси!
  • Истинско и много силно!Поздрави!
  • Много силен стих, Краси. Красиво написано и реално. Най-искрено се възхитих.
  • Много ми хареса!
    "Там, на пролетния хълм, цъфти

    най-чудна маргаритка -

    обикнеш ли я, тя умира.

    Но аз лежа до нея

    и

    й тананикам."
    Поздравления!