Боли
Някак знаех - раздялата бе неизбежна!
Ден след ден чувствах болката отново пронизваща ме...
Мълчалив избяга, за да не ме погледнеш в очите,
а разрушението приближаваше злобно ухилено,
надсмивайки се хищно над беззащитната си жертва.
Стисках зъби и мълчах. Колкото повече ме болеше,
аз се усмихвах ала сърцето разбито кървеше.
Сега вече нямам сърце - то умря!
Изгоря в несподелена страст
и се удави в океан от сълзи,
а всъщност не бе ли по-добре така?
"Приятелство" ?!
Вече се питах съществува ли
или всеки просто търсеше изгодата си?!
Боли! Дори без сърце, аз все още усещам болката.
Дори с пресъхнали от сълзи очи, дори без нежност,
вледенявайки се в замръзналите чувства... боли!
Може би един ден...след хиляда, хиляди години,
щеше да дойде вълшебната фея.
Но щяхме ли да сме способни да осъзнаем тогава,
колко значи един човешки живот?!
© Мария Илиева All rights reserved.
