Боли
Някак знаех - раздялата бе неизбежна!
Ден след ден чувствах болката отново пронизваща ме...
Мълчалив избяга, за да не ме погледнеш в очите,
а разрушението приближаваше злобно ухилено,
надсмивайки се хищно над беззащитната си жертва.
Стисках зъби и мълчах. Колкото повече ме болеше,
аз се усмихвах ала сърцето разбито кървеше.
Сега вече нямам сърце - то умря!
Изгоря в несподелена страст
и се удави в океан от сълзи,
а всъщност не бе ли по-добре така?
"Приятелство" ?!
Вече се питах съществува ли
или всеки просто търсеше изгодата си?!
Боли! Дори без сърце, аз все още усещам болката.
Дори с пресъхнали от сълзи очи, дори без нежност,
вледенявайки се в замръзналите чувства... боли!
Може би един ден...след хиляда, хиляди години,
щеше да дойде вълшебната фея.
Но щяхме ли да сме способни да осъзнаем тогава,
колко значи един човешки живот?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
