May 19, 2006, 12:27 PM

Болка

  Poetry
137 0 12
Изтрити стихове и думи премълчани, гори на кладата една любов, и в обръч стегната душата, се лута да намери брод! Във лабиринта на съдбата, тя търси звезден път, към онзи миг, когато, не ще ни думите делят! Когато хората ще бъдат хора и ще откриват нови светове, в черешата на двора разцъфтяла, ще виждат нейното лице! Ще я откриват във попътен вятър и в римата на тъжен стих, във кипящите вълни на океана, в душата на раним поет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил All rights reserved.

Comments

Comments