19 мая 2006 г., 12:27

Болка

135 0 12
Изтрити стихове и думи премълчани, гори на кладата една любов, и в обръч стегната душата, се лута да намери брод! Във лабиринта на съдбата, тя търси звезден път, към онзи миг, когато, не ще ни думите делят! Когато хората ще бъдат хора и ще откриват нови светове, в черешата на двора разцъфтяла, ще виждат нейното лице! Ще я откриват във попътен вятър и в римата на тъжен стих, във кипящите вълни на океана, в душата на раним поет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Все права защищены

Комментарии

Комментарии