Jul 29, 2006, 12:31 AM

БУРЯ

  Poetry
100 0 4
Дойде със мълнии и трясък,
буен вятър се изви,
но за кратко, с този вятър
отиде надалече ти.

Блесна кат светкавица внезапно,
и душата в мене озари,
но дъжда със хладни капки
огъня в мене огаси.

Вятърът отнесе те далече,
и навред разнесе пепелта,
чувствата размесени със сълзи,
стъпка ти безмилостно в калта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Кавалова All rights reserved.

Comments

Comments