Бяла стая
Съзнанието ми е будно, но някъде блуждае<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
отварям си очите – пред мене бяла стая
и толкова е тихо, че чувам своя шепот...
шепот ли казах?..та устните не трепват.
И болка е сковала умореното ми тяло
разпадам се на части..не съм ли вече цяла?
Боботят апарати във ритъм, не пропускат,
и пак притварям клепки и нищичко не чувствам...
© Зл Павлова All rights reserved.
