Дърветата се разсъбличат пред очите ми. Остават голи. Без листа. Потъват в скръб за пролетните ласки. Окъпани от дъжд през есента. Килим от листи по земята има. Нозете ми потъват в цвят. Прелита птица. Закъсняла. В душата ми е хладна есен пак, а идва зима. Пуста. Бяла. Без теб. Дърветата са голи. Плача. Царицата навред е самота.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.