30 nov 2004, 21:43

Царицата навред е самота

  Poesía
159 0 14

Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб
за пролетните ласки.
Окъпани от дъжд
през есента.
Килим от листи
по земята има.
Нозете ми потъват
в цвят.
Прелита птица.
Закъсняла.
В душата ми е
хладна есен
пак,
а идва зима.
Пуста.
Бяла.
Без теб.
Дърветата са голи.
Плача.
Царицата навред е
самота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубаво ... прочетох ти няколко произжедения много са добри ... още едно 6 от мен
  • Добре пишеш наистина и от мене 6.
  • Оливър, есента е красив сезон. Е, понякога е тъжен, но слънцето ни се усмихва скрито зад косите на облаци...Повярвай.
  • Илиане благодаря ти за милите слова. Радвам се, че ти е харесало.)
  • Емма, благодаря ти.)