Feb 3, 2004, 2:34 PM

Часовникът

Poetry

128 0 2

Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелката на часовника,приличаща на гилотина
отсича броените човешки часове.

Стрелката хванах здраво,исках да я спра,
за миг назад часовника да превъртя.
Аз молех се,зовях неземни сили,
за кратко да ми върнат детските години.

Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.

2004-02-03T23:05:15+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.

2004-02-03T23:05:15+02:00