3 февр. 2004 г., 14:34

Часовникът

127 0 2

Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелката на часовника,приличаща на гилотина
отсича броените човешки часове.

Стрелката хванах здраво,исках да я спра,
за миг назад часовника да превъртя.
Аз молех се,зовях неземни сили,
за кратко да ми върнат детските години.

Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.
  • Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.