Nov 24, 2004, 10:49 PM

Цветелина

  Poetry
138 0 0
От усмихнатата страна на прозореца,
     измежду протегнатите детски ръчички..
там, където завесата е с дъх на сладко
      и цвят на бели детски петички
измежду стените,който нашепват приказказно..
      и твоя сън говори в съвършенство
косите ни се целувахa по възглавниците...

   До миглите ни - мокри от очакване
смеха разлюляно звънтеше в постелята
   а устните отмерват разстояния..
от връхчетата на ръцете, до границата на предела
   изострена в топлината на есенна вечер
когато заставам пред себе си ..
    Разсъблечено.

   Телата ни утихват опиянени..

полет фантазия заплитам   с роза
      цветът   ранимо  обагря кожата..
докато
 гласа ти ме облизва в мекотата си
затопля ме бавно ,като марков коняк
 който  никога не ти стига
  А
недопушена цигара..нежността е..блудница узряла...
   в стара зле написана роля..
на стар..заучен   спетакъл за трима,
където аз съм прима белерина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments