24 nov 2004, 22:49

Цветелина

  Poesía
136 0 0
От усмихнатата страна на прозореца,
     измежду протегнатите детски ръчички..
там, където завесата е с дъх на сладко
      и цвят на бели детски петички
измежду стените,който нашепват приказказно..
      и твоя сън говори в съвършенство
косите ни се целувахa по възглавниците...

   До миглите ни - мокри от очакване
смеха разлюляно звънтеше в постелята
   а устните отмерват разстояния..
от връхчетата на ръцете, до границата на предела
   изострена в топлината на есенна вечер
когато заставам пред себе си ..
    Разсъблечено.

   Телата ни утихват опиянени..

полет фантазия заплитам   с роза
      цветът   ранимо  обагря кожата..
докато
 гласа ти ме облизва в мекотата си
затопля ме бавно ,като марков коняк
 който  никога не ти стига
  А
недопушена цигара..нежността е..блудница узряла...
   в стара зле написана роля..
на стар..заучен   спетакъл за трима,
където аз съм прима белерина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios