ДА МОЖЕХ ДА СИ ТРЪГНА...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Да можех да си тръгна - хей така ! - внезапно.
С усмивка на хлапак, заварен да се милва.
Смутено да се вдигна, да падне чаша с вино.
Жена ми да ме гледа, а аз да и намигна.
Зад мен да блъсна стола, нарочно - да се счупи.
Стопанката да ахне, а аз да и подсвирна.
И всички да замлъкнат, една жена да писне
а аз да и опипам закръгления задник.
Да бъде неприлично, да стане страшна свада.
Жена ми да припадне, мъжете да политнат.
А аз да се усмихвам, и кротко да си ида.
По - звучно от псувня, вратата да затворя.
И вече да ме няма…Да тракат колелата
на онзи влак случаен, в движение ще сляза.
© Светослав Иванов All rights reserved.
И колко пъти ми се е искало да направя същото и аз