Да се намерим
Защо ли ми е твоят телефон,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
когато знам, че няма да ти се обадя.
Когато знам, че ти не би ме търсил,
а цифрите по силно ще разгарят
огъня от поглед и желание.
Защо ми е и името ти кратко,
изписано във телефонния ми указател
и мислено с очи да те набирам,
когато знам сигналът, че ще е “свободно”,
но ти самият никога не би ми вдигнал.
Защо е толкова неясно всичко,
а връзката е чиста, несмущавана.
Отново ще се включи гласовата поща
и аз ще помълча за съобщението,
което ти не би разбрал, не би дочул.
А колко малко искам да се случи,
да можеше да се намерим мислено
и с тебе да си поговорим искрено-
без номера, без цифри и без имена,
а само със едно сърдечно чувство.
© Галина Златева All rights reserved.
