galentina (Галина Златева)

Облаците... 🇧🇬

Облаците - параван за слънцето, което съблича лъчите си преди лягане...

galentina

Poetry

2006-08-25T18:30:16+03:00 134 18

Езиковедско стихотворение 🇧🇬

Виждам зад думите,
сякаш гърбът им,
но не мога да анализирам смисъла им,
не мога да го разделя на срички,
звукове, ...

galentina

Poetry

2006-07-29T14:59:34+03:00 142 8

ПО СЪЩИЯ ПЪТ - на дядо 🇧🇬

ПО СЪЩИЯ ПЪТ
на дядо Гошо
Вървяхме тихо под нажеженото като котлон небе. По същия път. Аз и много други хора около мен и зад мен. Слънцето беше безпощадно. Вървяхме към близките новоселски гробища. И сълзите бяха горещи. Изнизваха се бързо по лицата, продължаваха надолу, падаха където сварят, за да ...

galentina

Prose

2006-06-20T08:13:41+03:00 172 16

Ден на токчета 🇧🇬

ден на токчета
тракащ
неудобен
обиващ ден
завършващ с пришки ...

galentina

Poetry

2006-06-10T07:36:42+03:00 167 12

времето е дреха... 🇧🇬

времето е дреха,
която износвам
и не свалям от себе си...
избеляла вече,
протрита, ...

galentina

Poetry

2006-06-10T07:21:44+03:00 135 16

Начало... и край 🇧🇬

празен гроб
без име
и години-
"начало и край"
в къс от снимка ...

galentina

Poetry

2006-06-10T07:20:06+03:00 205 12

изпрани чувства... 🇧🇬

изпрани чувства съхнат на простора
простряни след центрофугата на времето
изцедени до капка от двете му ръце
избелели изглеждат
от стария прах за пране ...

galentina

Poetry

2006-05-05T15:12:36+03:00 281 28

20 минути време 🇧🇬

08:40
морето е наблизо
и ми маха
08:41
с грамадната си мокра длан ...

galentina

Poetry

2006-04-23T17:13:31+03:00 247 32

* * * 🇧🇬

Посветено на една есен, без значение коя...
Листата ме посрещат от вратата...
Разстилат се като килим по двора за моите окаляни подметки.
Дъждовни локви се усмихват на краката,
толкова отдавна неидвали... ...

galentina

Poetry

2006-04-21T13:04:16+03:00 162 28

Боли, когато... 🇧🇬

Боли, когато се прозяваш през сълзи...
Неутолена болката от тебе пие,
протяга се,
извива гръб,
с усмивка на поднос ...

galentina

Poetry

2006-04-21T13:03:02+03:00 218 22

В пъзела на думите 🇧🇬

Замислена в пъзела на думите си се откривам...
Лицето ми е цветен разрязан картон
на малки парченца.
А ти ги разбъркваш,
за да ти е по-трудно да ги подредиш. ...

galentina

Poetry

2006-04-17T18:04:39+03:00 202 28

Решетка... 🇧🇬

Решетка.
Красива гравюра
от ръцете на мама.
И моите пръсти са същите.
И моите длани са същите. ...

galentina

Poetry

2006-04-10T00:09:49+03:00 188 22

Толкова много прегръдки... 🇧🇬

Толкова много прегръдки
от толкова неистински ръце...
...понесох...
Стопявам се... в неистини...
и в твоите ръце. ...

galentina

Poetry

2006-02-09T12:28:08+02:00 322 22

Времето се изтича... 🇧🇬

ВРЕМЕТО СЕ ИЗТИЧА
по улуците в мен
водата прави земята на кал-
полепващ асвалт за подметките
и стъпвам в калните локви на спомена... ...

galentina

Poetry

2006-01-31T13:18:55+02:00 173 6

Ръцете ти са гребен... 🇧🇬

на Я.
(отпускам коси в ръцете ти)
Ръцете ти са гребен,
който роши,
топирва, ...

galentina

Poetry

2005-12-30T20:20:12+02:00 255 16

Лилавият ключ... 🇧🇬

Лилавият ключ е в ръката ми,
но входната врата е друга.
Асансьорът не идва, както всеки път
и се возя по стъпалата нагоре,
и вървя по двора с асансьора, ...

galentina

Poetry

2005-12-30T19:18:53+02:00 162 6

Момчето до мен... 🇧🇬

Момчето до мен ще си счупи главата от рязко заспиване.
А аз чета Пушкин и пия кафе.
Автобусът е бърз,
но е някак провлачено
това настроение, ...

galentina

Poetry

2005-12-28T15:08:43+02:00 229 8

Километрите... 🇧🇬

Километрите са вътрешните ми усмивки,
приближаващи ме в бързината си към теб...
Но ти не се оказа град, ни село, нито местност...
Оказа се
Н а в с я к ъ д E ...

galentina

Poetry

2005-12-28T14:41:45+02:00 230 12

Недоизкусурена... 🇧🇬

Недоизкусурена
оставих
душата си
да чака
сама ...

galentina

Poetry

2005-12-24T02:55:25+02:00 197 20

Издирвам... 🇧🇬

Издирвам от речника
думата с най-много Р-ъта,
която не мога да казвам-
за да я повтарям,
за да я намразя ...

galentina

Poetry

2005-12-24T02:53:51+02:00 246 6

Днес можеше да си остане тихо 🇧🇬

Днес можеше да си остане тихо.
И аз да помълча до теб.
Да утихна в пламъка
на затворените ти очи...
Да ме прегръщаш неподвижно. ...

galentina

Poetry

2005-12-17T20:45:30+02:00 168 14

Ухае на... 🇧🇬

Ухае на топла хартия душата ми,
преснета току-що от ксерокса
на твоя поглед...

galentina

Poetry

2005-11-26T00:23:26+02:00 308 14

Прогноза от настроения 🇧🇬

Днес времето е шантаво навън,
подухва вятър, гонят се листата,
а моят смях на пейката във парка
живее още с лятната заплата.
Красива есен ситен дъжд полива, ...

galentina

Poetry

2005-11-20T13:44:21+02:00 273 26

Капката 🇧🇬

к-
ат-
о ед-
на не-
лепа ка- ...

galentina

Poetry

2005-11-05T10:31:49+02:00 192 6

С навързана чаршафена тъга 🇧🇬

по падащи
н
а
д
о ...

galentina

Poetry

2005-10-29T11:03:05+03:00 231 10

Всички 🇧🇬

Всички погледи впиват се в мене
и изливам с ръка смелостта си,
аз ги храня - предала се цялата,
като жертва след дългото бягство...
Всички търсят усилено в мене ...

galentina

Poetry

2005-10-28T23:54:09+03:00 392 30

В небесен глад 🇧🇬

На завет скрил си вятъра ми днес,
на сянка слънцето ми си отвлякъл...
Но само мислиш, че знаеш какво е в мен
и колко празна днес се чувствам!
Във мене облаци от захарен памук ...

galentina

Poetry

2005-10-02T01:17:07+03:00 154 12

Заключена стая със загубен ключ 🇧🇬

Времето успя да срути детските спомени и да загаси детския смях вътре в мен. Колко различно е било то - сякаш някой друг - пети сезон!
Всички спомени са заключени в съзнанието ми, а ключовете за тях малко по малко се смаляват в ръцете ми, докато не осъзная, че вече е късно да ги използвам. Вече няма ...

galentina

Essays

2005-10-01T02:19:26+03:00 313 10

Като перфориран автобусен билет 🇧🇬

Сърцето ми е като перфориран автобусен билет.
Всеки, който го види казва:
"Вече е обичало"...
2003 г.

galentina

Poetry

2005-09-29T22:53:01+03:00 137 10

Какво е времето вътре в мен

galentina

Photography

2005-09-26T14:13:12+03:00 243 12

Улицата 🇧🇬

На ул. "Йордан Куртев"
Тази улица, по която вървя
няма вече да носи усмивки,
няма днешните малки деца
да излизат на нея от вкъщи. ...

galentina

Poetry

2005-09-25T15:07:59+03:00 160 6

С надежда за нова истина 🇧🇬

С надежда за нова истина
Далеч в прегръдката на края и началото,
усетих, че душата ми политва.
Напуснала ме и отдавна мен забравила,
продишала е днес във нова истина. ...

galentina

Poetry

2005-09-23T12:32:43+03:00 150 8

Последната глътка кафе 🇧🇬

последната
глътка
кафе
ще свърши
и ще престана да се събуждам ...

galentina

Poetry

2005-08-26T09:54:31+03:00 145 10

Навлязох в морета... 🇧🇬

Навлязох в морета от мисли и тайни,
затворени в някакъв вътрешен свят.
Загубили вяра, в умора призвани,
те искат да стигнат до топлия бряг...
А чувства предишни-ту нежни, ту силни, ...

galentina

Poetry

2005-08-07T21:11:41+03:00 191 10

Ходилата ми... 🇧🇬

на Марти
Ходилата ми попиват мириса на окосената трева.
Нагазих боса в чуждата градина
и ще откъсна всичките лалета,
за да вдъхна уханието ...

galentina

Poetry

2005-07-16T13:03:20+03:00 162 8

Море, не можеш... 🇧🇬

Море, не можеш да намокриш ходилата ми-
отдавна не вървят по твоя бряг.
Усмивките отдавна са откраднати
от вятъра на слънчевия свят.
Не можеш да погледнеш слънцето ...

galentina

Poetry

2005-01-26T20:13:31+02:00 201 14

Да се намерим 🇧🇬

Защо ли ми е твоят телефон,
когато знам, че няма да ти се обадя.
Когато знам, че ти не би ме търсил,
а цифрите по силно ще разгарят
огъня от поглед и желание. ...

galentina

Poetry

2005-01-26T11:49:37+02:00 231 20

Другите са заедно 🇧🇬

Тишината мълчи.
Аз и Ти си говорим.
Много тихо, нали?
Тишината ме плаши.
Тишината те плаши. ...

galentina

Poetry

2005-01-26T09:49:59+02:00 214 12

СЕГА 🇧🇬

Прозорци от шум се отварят в очите ми
и виждам пред себе си празен простор,
а моите дрехи са призраци с щипки,
говорещи спомени с черно-бял цвят.
Усмихвам се чисто, окъпана в гледката, ...

galentina

Poetry

2005-01-25T17:23:20+02:00 232 10

Какво ли... 🇧🇬

Какво ли горчи във коктейла ми?
Отровата сладка е винаги.
Дали не опитах отново забравения
вкус на любовта?
Ще си спомня след миг. ...

galentina

Poetry

2005-01-25T16:20:55+02:00 233 10